Index->Forum

scidone (Administrator)
17/07/2012 08:49:29
(44 weeks ago)

Ratio: 68.49
Posts: 223

Суша

Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И... няма дъжд...Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
---
Защото няма дъжд, ще заваля.

Ian (Members)
17/07/2012 16:13:17
(44 weeks ago)

Ratio: 5.71
Posts: 111

Безнадеждно

Искам всяка капчица тъга
да бъде просто лъч красива светлина.
Искам всяка мъничка сълза,
пролята в миг на самота
да се превърне в спомен тих,
забравен и оставен в този стих.

Искам аз да бъда малкото дете,
сгушило се в нечии ръце.
Искам само още ден
да бъдеш ти отново с мен.
Останал сам, остана ми едно,
искането безнадеждно – само то!

ИъН

scidone (Administrator)
21/07/2012 03:45:08
(43 weeks ago)

Ratio: 68.49
Posts: 223

Уйлям Шекспир, Сонет #93

Добре, приемам, верен си ми, ето,
че за любов ще взема някой ден
привидността, та ако не сърцето,
то погледа ти да остане с мен.
В очите ти не ме следи враждата,
но аз не знам обичаш ли ме ти.
Аз знам лица, белязани с лъжата,
бездушни и с безизразни черти…
Но не и ти! По воля на небето,
когато лъжат твоите уста,
дори тогава, с ласка на лицето
ти дишаш непорочна чистота.

Като Адам аз вкусвам цял живот
от този твой горчив, измамващ плод.

Превод: Владимир Свинтила

>>> Към всички сонети на Шекспир<<<

troy4e (Members)
22/07/2012 16:32:45
(43 weeks ago)

Ratio: 0.04
Posts: 3

СЕГА ЩЕ НАПИША КАК СЕ чУВСТВАМ . АКО ДОКОСНА 1 чОВЕК ДОРИ ЩЕ БЪДА МНОГО ЩАСТЛИВ .

АКО СЪН СИ БИЛ,ИСКАМ ДА НЕ СВЪРШВАШ.
АКО БЛЯН СИ БИЛ , В МЕчТА СЕ ПРЕВЪРНИ.
НЕМОГА ДА ТЕ СПРА КОЛКОТО И ДА ГО ИСКАМ,
НЕМОГА ДА ТЕ ИМАМ,ЗНАМ чЕ щЕ БОЛИ.

СЛЕД ПОЛОВИН ГОДИНА ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ,
ИЗПЛАКАНИ ЩЕ БЪДАТ ЗА ТЕБ РЕКИ,
ДАЛИ ТОГАВА ,ЩЕ НАМЕРИШ ПЪТ НАЗАД ДА СЕ ОБЪРНЕШ,
ДАЛИ ВСЕ ОЩЕ МЕН ЗА ТЕБ ЩЕ МЕ БОЛИ.

https://www.facebook.com/teodor.t.mitev
FACEBOOK - НАДЯВАМ СЕ ВИ Е ХАРЕСАЛО.

bixxxel (Members)
25/07/2012 09:28:36
(42 weeks ago)

Ratio: 8.06
Posts: 49

Мърша
Шарл Бодлер

Ти помниш ли какво видяхме, мила моя,
през онзи хубав летен ден:
един ужасен труп, цял проснат при завоя
на тесен път усамотен,

със вдигнати крака, като жена развратна,
отделяща отровна пот,
разкриваше корем цинично,
с неприятна и тежка миризма на скот.

Така печеше слънцето от небосвода,
че този труп да се вдърви,
та даденото от великата Природа
стократно да възстанови.

Небето гледаше трупа великолепен
като един разцъфващ свят,
воня се носеше край нас в такава степен,
че ти почти изгуби свяст.

Мухи гъмжаха под корема, под чевръста
гмеж от личинки почернял,
която пъплеше подобно течност гъста
навред край този жив парцал.

И всичко слизаше, възлизаше и в плътен
порой се втурваше във бяг,
човек би казал, че издут от полъх смътен,
трупът се размножава пак.

Това създаваше звучение, прилично
но шум от вятър и река,
или на зърно, щом веялката ритмично
веячът завърти с ръка.

Чертите чезнеха като идея чиста,
която, за да доведе
върху платното си забравено, артиста
по памет ще пресъздаде.

Иззад скалите пес в тревата дълго време
ни гледаше със злобна мъст,
издебвайки мига от скелета да вземе
изпуснатия кокал тлъст.

А някога и ти ще станеш като тоя
ужасен леш, вонящ от гной,
звезда на моите очи, зорнице моя,
ти, моя страст и ангел мой!

Това ще бъдш, да! Звезда на красотите,
след сетния обряд свещен,
когато идеш под земята и тревите
да се разлагаш ден след ден.

И щом те загризе с целувка неотменна,
кажи на червея суров,
че съхраних лика и същността неземна
на мойта скапана любов.

Ian (Members)
02/08/2012 01:11:50
(41 weeks ago)

Ratio: 5.71
Posts: 111

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Ian (Members)
03/08/2012 06:54:59
(41 weeks ago)

Ratio: 5.71
Posts: 111

Искай и имай целия свят.
Аз...
Аз съм точица.
Понякога запетайка.
Запетайка, искаща да бъде удивителна.
Ама и удивителна не съм.
Май на въпросителна приличам.
Остави. Многотoчие съм.
Уж нищичко не знача, ала знача много.
Аз...
А ти искай и имай целия свят.

L.

bixxxel (Members)
25/08/2012 09:23:57
(38 weeks ago)

Ratio: 8.06
Posts: 49

При моста
Александър Вутимски

На перваза на стария мост
те очаквам да дойдеш отново.
Аз стоя под големите облаци.
Търся пак твоя поглед дълбок.

Ето, тъмните, нежни очи
в здрачината отново ме милват,
твоят глас пак до мене звучи.
Говори, говори, говори ми!

Аз притискам ръцете ти плахо
и докосва ме твойта коса...
Под дърветата ний сме сами
и врабчета ни гледат от жиците.

Твойто шалче до дънера падна.
Аз посегнах, във миг, да го взема.
Уви - нищо... Аз съм съм... И тебе те няма!
То било - само спомен... във здрача.

Ian (Members)
25/08/2012 11:42:28
(38 weeks ago)

Ratio: 5.71
Posts: 111

Мълчание
Атанас Далчев

Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.

Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.

И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.

Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.

И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.

Last edited by Ian at 25/08/2012 11:43:05

bixxxel (Members)
01/09/2012 07:18:43
(37 weeks ago)

Ratio: 8.06
Posts: 49

TAEDIUM VITAE
Александър Вутимски

Сам вървях през нощта надълбоко в безлюдните улици.
Върху мен се навеждаха мрачни фасади на здания.
Срещах бледни жени и стражари с високи качулки.
Все едно бе ми всичко, и нощта, и мъглата, безкрайната.

Равнодушно си спомнях живота, до днес що живеех.
Аз си спомнях бирарии, дето пееха тъжни пияници,
полумрачните есенни стаи, дето бавно звънях по пианото.
И хотела си спомнях, и парка, и тихите болници вехнещи.

Аз не спрях досега, не застанах. Сякаш никъде няма почивка,
сякаш спирка е само смъртта. Все едно ми е всичко, наистина.
Много беше скръбта ми и виното, много бяха сълзите, усмивките.
Много смешно и жалко сега е старомодното Taedium vitae!

Тъй си мислех в нощта и вървях, а над мене внезапно
заваля кротък дъжд, бавен вятър докосна ръцете ми.
И пред мен се събраха, и пред мен зашумяха дърветата -
заговорници, що ни замерят през нощта със листа и със капки.

И тогава, не зная защо, тъй си казах в безмълвната нощ;
- Драги мой, че живееш, че се движиш, е все още хубаво.
Не мисли за смъртта. Има само движение грубо.
И страхът, и скръбтта са в света... Що от туй?... И със тях ти си цял във живота.