Index->Forum

svetbg2000 (Members)
10/04/2012 12:16:07
(57 weeks ago)

Ratio: 2.56
Posts: 8

В мразовитите простори птиците самотно грачат…
По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни…
Радостта е мимолетна, угризенията — вечни.

О, да може с нова обич стара скръб да се прогони.
Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.
Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана
как се ронят цветовете върху снежната премяна.

Китайски загадки
С ГВОЗДЕЙ В ЧЕРЕПА
Роберт ван Хюлик

bixxxel (Members)
12/04/2012 11:56:05
(57 weeks ago)

Ratio: 8.06
Posts: 49

Из "Мизантроп" от Молиер
V действие, IV сцена

СЕЛИМЕНА:
Такъв суров закон е чужд на любовта:
любовникът живей с хвалбите на уста;
дори, опиянен от любовта могъща,
и лошите неща в достойнства преобръща,
а явния недъг в любимата жена
нарича умилен с най-нежни имена.
И бледата така напомня за ясмина;
брюнетка бива, щом е черна за двамина.
Тръстиковият прът е нежно същество;
грамадата месо - могъщо божество;
на вирнатия нос короната приляга;
на хитрата - умът, а простата е блага;
джуджето е предмет на разни чудеса,
в които имат пръст светите небеса;
величие краси добрата дебеланка;
небрежна красота е всяка готованка;
бъбривата е с ум забавен, мил и жив,
а нямата е с нрав и благ, и сговорчив.
Така един любим, когото страст изгаря,
за лошите неща очите си затваря.

Last edited by bixxxel at 21/05/2012 11:50:47

pale4ka (V.I.P.)
07/05/2012 09:38:15
(53 weeks ago)

Ratio: 23.65
Posts: 302

Надежда Захариева

* * *
Благодаря, че беше хладен с мен.

Бездушен, безсърдечен и безчувствен.

От сляпата ми обич изкушен,

друг някой шанс такъв не би пропуснал.

Дълбоко, искрено благодаря!

Боли да си отхвърлен, не отричам.

Но аз самата себе си прозрях

чрез болката. И двойно те обичам.

bixxxel (Members)
14/05/2012 06:51:05
(52 weeks ago)

Ratio: 8.06
Posts: 49

Запомни!

Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай със укор в очите.
Запомни, аз обичам дъжда!
Той единствен скрива сълзите.
Той единствен разпъжда със звън
всички, които го мразят,
и оставя на стража отвън
чисти локви - от кал да ни пазят.
Той единствен събужда цветя
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква във миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай със укор в очите.
Запомни! Аз обичам дъжда!
Той единствен измива следите.

Last edited by bixxxel at 14/05/2012 06:53:15

pinguina (Members)
18/05/2012 03:09:49
(52 weeks ago)

Ratio: 16.16
Posts: 18

Стопанинът погали го с ръка,
по рошавата рижава гърбина.
- Не крия, братче, жал ми е така,
но с теб си казваме довиждане.
Каишката под пейката захвърли,
под навеса изчезна на перона
и сля се със поток от хора пъстър,
забързан към експресните вагони.
А, кучето дори не изскимтя
и само силуета му познат,
очи кафеви на изпроводяк,
с почти човешка, гледаха, тъга.
На гарата, стар дядо милозлив му рече:
- Изоставен? Бих те взел,
ама поне да беше породист,
а то – обикновено дворно псе..
Огън от комина чак изхвръкна,
локомотивът ревна за последно.
На място, като бик, се поразтъпка
и във нощта се юрна непрогледна.
Във влака, позабравили за случая,
ту пушеха, ту спяха, ту се кискаха..
За рижавото безпризорно куче тук
вече не си спомняха, не мислеха.
Не знаеше стопанинът, че вънка по релсите,
събрало сетни сили, препуска кучето
и се задъхва премигващата светлинка да стигне.
Че, спъвайки се, хвърля се отново,
от камъните лапите са в кърви,
и че сърцето вече е готово,
направо през устата да изхвръкне.
И не разбра, човекът, как се случи,
но секнаха му силиците просто.
С чело се блъсна в перилата кучето
и тялото му полетя под моста…
Вълните трупчето под клоните забучиха..
Какво разбираш, дядо, от природа?
Може тялото да бе на дворно куче,
но сърцето – от най-чистата порода!

pale4ka (V.I.P.)
18/05/2012 09:17:11
(52 weeks ago)

Ratio: 23.65
Posts: 302

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
ЕВТИМ ЕВТИМОВ

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

pinguina (Members)
18/05/2012 10:51:33
(52 weeks ago)

Ratio: 16.16
Posts: 18

http://youtu.be/epppW17v3d8
За нашите майки...

Нямах време, мамо,
с тебе да остана -
все пътувах, мамо,
време не остана...
A в живота, мамо,
времето минава.
Всичко имам, само,
само теб те няма!
Всичко имам, мамо,
и пари и слава.
Време имам, мамо,
ала теб те няма!
Ако можех, мамо,
времето да върна
за да мога само
пак да те прегърна!
Но не мога,, мамо
времето не спира,
а със него бавно
нещо си отива.
И без тебе, мамо,
родната ми къща
никога не може
пак да бъде съща.
Във живота, мамо,
времето минава.
Kак ми липсваш само,
ала теб те няма.
Всичко имам, мамо,
И пари и слава.
Време имам, мамо,
ала теб те няма!

Музика и текст Росица Кирилова

Last edited by pinguina at 18/05/2012 10:54:24

scidone (Administrator)
21/05/2012 10:06:10
(51 weeks ago)

Ratio: 68.43
Posts: 222

ЯПОНСКИЯТ ФИЛМ

На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,
се просва с хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас -
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!

Валери Петров

pinguina (Members)
22/05/2012 04:44:46
(51 weeks ago)

Ratio: 16.16
Posts: 18

Разминахме се като две планети,
Две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти
Ела, поне на мойта смърт, ела.

Ела, в деня когато ще си ида,
Сред множеството дето ще гълчи
Вдигни свещта високо да я видя
Да не умра с отворени очи.

Ела, дори и от далече
свещичка ти ми запали
И посади ми ти над гроба цвете
Да не растат над мене тръни и бодли.

И ти ще дойдеш...,
но ще бъде вече късно
ще почивам аз във гроб студен
ще целуваш букви вместо устни ,
ще прегръщаш кръста вместо мен.

scidone (Administrator)
23/05/2012 21:00:08
(51 weeks ago)

Ratio: 68.43
Posts: 222

Хождение по буквам

Любомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по воля Божия те изпълнили свойто
решение вопреки папското вето
да создадат Абевето.
- Ний - казал Кирил - сме солунски братя.
Аз съм по-малък, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и от баща-Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв...-
И рекъл им старшията
на партиаршията:
- Вашето дело
се разбира само.
Пойдите в отдела
"Четмо и писмо". -
И правят поклоните
Божиите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зерцале зряща ся и слагаща пудра.
Глаголят й ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасно
дебелоочие.
- Подир месец - глаголи - обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септемврия
се чипуркам в Месемврия. -
Диво двоицата
се дивят на девицата:
- Но должни сме ний да вървим при хазарите!
- Спокойно! Нас будете тука заварити.

(Какво да се прави -
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и половина,
през деня просвещават
и климат
през нощите,
они-же изравят
на Климента
мощите,
завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.
- Славни са, Господи, дела твои!
- Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия,
"Четмо и писмо"
преоформи ся
в "Четмо" и "Писмо",
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела "Четмо".
- Но защо во "Четмо", нали то е писмо!
- Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а кога се в "Четмо" до конец дочете,
во "Писмо" ще се прати да подписати те. -
Со гневом и двамата
лицезрят измамата.

(Но какво да се прави -
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
на Съюза на византийските художници,
секция "Чертожници":
- Таз
буква "Аз"...
не знам според вас,
но за мен е такваз...
някак сякаш избива
против колектива.
Според мен тя не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не "Аз", а "Ние".
- А туй "Буки", туй "Буки"
кому нужно е туки! -
рек друг един уж
върло праведний муж
от Съюза на византийските писатели,
секция "Изпатили". -
Нежели "Буки" аз мисля: какво
пречи нам сложити друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо "Ние - Буки" да е "Ние - Слива".
- Това "Ние - Слива"
ест находка щастлива -
чу ся тогаз
третий глас, -
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждаючи знаци един подир друг,
каков точно ред будем следвати тук?
- Каков може да буде! - восклицают отвред. -
Каков освен просто азбучний ред!
- Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучний ред,
като за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред!?...-

Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)
После Методи, премудри чловек,
рек:
- Единствен на замле и на небеси,
патриарх Фотий щя нас да спаси! -
Вопросний Фотий бил техний учител
и силно ги любил и много почитал,
и приел той ихното ходатайнство
макар да било него ден осемнайсто.
- Дадено! - рек им. - Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. -
И словенското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.

- Кой от двоицата е по-големия!
- Методи.
- Методи да получити премия!
- А на малкия как да прославим делата?
- Он буде получити персонална заплата! -
Но сякаш чули сатанинские хули,
отвергнали братята заплати и вули.
- Не щем ний богатства, не щем ний пари! -
возкликнули они, возмутени дори. -
При Святопулка
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за това ние страстно
со брат ми горим!
- Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим. -
Така погрешно
сии тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низините низвергнут от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се видоизменило:
- Камо грядеши тез двама! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високопарен,
и хем тъй
във спора
ще поможе на попа,
хем и той
яко хората
ще похоже в Европа

И ей го във влака,
мутра навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-о,
ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая
инфарктно-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави -
тогавашни нрави)

Но дело словенское паки-пак победило
и не че комисии сии убедило,
а защото, после смертию брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разни римски разходи
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра се книжница (т.е. библиотека),
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на Бога,
хилядотомна,
тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при цар Симеона,
който яко по качество, тако по количество
надмогнал над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.
И нека за туй се, четецо, воздава
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото ся всякой гневи, като гледа
колко пречки ся сторят пред всяка победа.
- Грях, грях е! - но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.

Валери Петров

Last edited by scidone at 23/05/2012 21:02:03